Статии с етикет: владислав горанов

Националната комисия за корпоративно управление е изпратила писмо до Министъра на финансите на Р. България – г-н Владислав Горанов, относно така наречения „Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени от Централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар”АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13 май 2020 година”. Поради изкючителната значимост на темата, публикуваме писмото изцяло и без каквито и да е редакционна намеса.

Националната комисия за корпоративно управление (НККУ) е обединение на физически и юридически лица с доказан принос в областта на корпоративното управление. Тя е създадена за целите на насърчаване прилагането на добрите практики по корпоративно управление и развитието на Българския национален кодекс за корпоративно управление.

Мисията на Комисията е да насърчи утвърждаването на добрите практики в областта на корпоративното управление, за да подпомогне дружествата да привлекат капитал и подобри тяхното представяне на пазара.

Освен на национално ниво Националната комисия за корпоративно управление е разпознаваема организация в Европа. Тя е представена в няколко международни организации:

Европейски институт по корпоративно управление;
Европейска мрежа на Националните комисии по корпоративно управление;
High Level Forum Capital Market Union към Европейската комисия.

На свое заседание от 26.05.2020 г. НККУ разгледа публикувания за обществено обсъждане  Проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Присъстващите на заседанието членове на УС изразиха своята   загрижиненост    във връзка   с  предлаганите  мерки   за   промени  в     акционерната  собственост, предложена в законопроекта. 

Като орган, чиято основна цел е насърчаването и прилагането на правилата на ОИСР,  на  добро корпоративно управление от страна на компаниите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, НККУ опредлено счита, че с предложения законопроект се нарушават основни права на акционерите на публичните дружества, като се подменя тяхната първоначална свободна воля за инвестиране в определена компания и им се предлага  замяна на акциите им за дялове в инвестиционен фонд с неясна маса на активите.  Подобно нарушаване на акционерните права е прецедент в Европа, включително няма аналог и в другите пост социалистически държави, преминали през процесите на приватизация. Освен това припомняме, че защитата на акционерните правна съдейства и за икономическия растеж на страната. 

Освен това с мотивите към законопроекта се правят недопустими внушения, като обществото остава с погрешно впечатление, че с реализирането на предлаганите в законопроекта мерки се цели предотвратяване на лоши корпоративни практики при разкриването на информация, разпределението и изплащането на дивиденти, нарушаване на правата на акционерите при свикването и провеждането на общи събрания. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно действащото национално и европейско законодателство в публичните компании са установени ясни и стриктни правила за оповестяване на информация за всички важни корпоративни събития – общи събрания, решения за разпределение на дивидент и последващите процедури, свързани с упражняване правата на акционерите, като неизпълнението им водят до драстични имуществени санкции и ангажиране на административно наказателната отговорност на корпоративното ръководство. В тази връзка подобни твърдения не само не отговарят на истината, но и отблъскват обществеността, включително българските и чуждестранни инвеститори при вземането на инвестиционно решение. 

Без да бъде разглеждан детайлно предложения законопроект възразяваме  срещу посочените в мотивите твърдения, а именно:

ОТНОСНО „ЛОШИТЕ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ СВЪРЗАНИ С РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДИВИДЕНТ“:

Правото на дивидент като основно имуществено право, произтичащо от собствеността върху притежавани безналични акции от капитала на публично дружество, както и при наличие на условията по чл. 115б, ал. 1 от ЗППЦК, се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. След изтичането на петгодишния давностен срок, дружеството, прилагайки изискванията на приложимото законодателство, може да вземе решение, начисления, но непотърсен в продължение на 5 години  и неразпределен дивидент, да се върне в патримониума на дружеството.  Обръщаме внимание, че при връщане на неразпределените парични средства от дивидент в патримониума на дружеството, същите допринасят за нейното развитие, чрез изполване на средствата от Фонд „Резервен“. Голяма част от публичните компании, които неоснователно са набедени, че прилагат „порочни“ корпоративни практики при разпределянето на дивидент, в съответствие с разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от Търговския закон, използват натрупаните средства от неразпределения дивидент за увеличаване на капитала със собствени средства, в резултат на което нараства общият брой притежавани акции от акционери в капитала на публични дружества. Освен, че неразпределената печалба под формата на дивидент играе ролята на своеобразен „буфер“ , в полза на дружеството, поради факта, че се създава достатъчен резерв за реакция от негова страна при евентуални неблагоприятни събития върху бизнеса в  България, следва да посочим, че тази част от печалбата на дружеството, която не е била разпределена между акционерите, влияе положително и върху пазарната цена на акцията, търгувана на фондовата борса. Наред с това, в резултат на връщането на  неразпределената печалба се създават и допълнителни резерви за увеличение на размера на дивидента за следващи години, респективно нарастване на доходността от дивидент на притежавана акция. Считаме, че именно с нарастването на доходността от дивидент върху притежавани акции от компания, търгувана на „БФБ“ АД,  би насърчило инвеститорския интерес към финансовите инструменти, издадени от нея.  
    
ОТНОСНО „ЛОШИТЕ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ“, СВЪРЗАНИ С НЕРАЗКРИВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ:

Освен това недвусмислено в законопроекта се посочва, че публичните дружества не предоставят информация на своите акционери, поради което същите не са информирани какво се случва в компанията. Следва да се има предвид, че в последните няколко години няма публични компании, които да не са изградили електронна страница и да не публикуват на нея информация относно междинните и годишните си финансови отчети, информация за предстоящи и проведени общи събрания на акционерите, както и друга вътрешна информация. Тези техни задължения произтичат от разпоредбите на ЗППЦК и КФН стриктно следи за тяхното изпълнение, а при нарушения са предвидени изключително големи санкции. Освен това в допълнение ЗППЦК изисква дружествата да оповестяват своята вътрешна информация, включително за предстоящи Общи събрания, разпределяне на дивидент и финансови отчети до КФН и обществеността чрез специализирани интернет медии. Компаниите разкриват тази информация и пред регулирания пазар въз основа на изискванията на Правилника на БФБ АД.  Необходимо е да посочим, че като задължителен елемент от годишните финансови отчети на публичните компании, е представянето на декларация за корпоративно управление, с която компанията декларира дали спазва Кодекс за корпоративно управление, одобрен от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. С Решение № 461 – ККУ от 30.06.2016 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е одобрил именно Националния кодекс за корпоративно управление (НККУ), като кодекс за корпоративно управление по чл. 100н, ал. 7, т. 1, във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗППЦК. Всички публични компании, чиито акции се търгуват на „БФБ“ АД спазват по целесъобразност именно принципите на Националния кодекс за корпоративно управление, утвърден и приет от деловата общественост през  2007 година и в последствие утвърден от Националната комисия по корпоративно управление, както и изменен през февруари 2012 година и месец април 2016 г., като дейността на публичните компании се извършва именно в съответствие с разпоредбите му. 

В тази връзка следва да имате предвид,  че твърдението относно „лошите корпоративни практики“ не кореспондира с  оценката  на авторитетното издание Doing   Business  2020 за корпоративната   прозрачност на българските компании, като те са получили   7   от  максимално 7 пункта като оценка. 

НККУ, като орган следящ за спазването на Националния кодекс за корпоративно управление счита, че мерките заложени в законопроекта относно гарантиране на равнопоставено третиране на всички акционери, включително и защитата на правата им, произтичащи от притежаваните от тях акции, придобити в процеса на приватизация, влизат в остро противоречие с посоченото в т. 21 от Националния Кодекс за корпоративно управление, поради следните причини: 

1. Отнема се правото на собственост върху придобити акции,  като съвкупност от правомощия - право на владение, право на ползване и право на разпореждане и се предоставят на специално създаден  Инвестиционен фонд, който ще ги упражнява; 

2. Предложеното „изземване“ на акциите, респективно на всички права по тях, включително и на глас и предоставянето им на Инвестиционен фонд влиза в противоречие с  изискванията на ДИРЕКТИВА 2007/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, имплементирани и в ЗППЦК.  Без изрично упълномощаване, в нарушение на чл. 10 от директивата,  в общото събрание на акционерите на публичните дружества ще участва акционер, който ще упражнява правата по всички акции, по които не е сключен договор с инвестиционен посредник по съхранението им. Нещо повече, съгласно чл. 10, § 3 на директивата, изисква наличие на „конкретни указания“ за всяко решение, по отношение на което пълномощникът трябва да гласува от името на акционера.  

3. Застрашава се основният принцип за равнопоставеното третиране на всички акционери, доколкото за определен акционер в публично дружество  – Публичен инвестиционен фонд се създава специално законодателство, което ще урежда функционирането му. 
Българските публични компании спазват години наред установените с Търговския закон и Закона за публичното предлагане на ценни книжа принципи и норми на корпоративно управление. Публичните дружества успешно прилагат Националния Кодекс за корпоративно управление повече от 12 години доброволно, а в последните три години и по силата на ЗППЦК.  Развитието на капиталовия пазар, изискванията на акционерите, тяхното равнопоставено третиране, защита на техните права и законни интереси са се превърнали в корпоративна практика и култура за голяма част от българските публични компании.  В тази връзка причисляването в законопроекта на всички публични компании, раздържавени по реда на приватизацията под общ знаменател „лоши корпоративни практики“ е недопустимо и въвежда в заблуждение обществеността и акционерите, както и демотивира останалите инвеститори за участие на капиталовия пазар в България. 

И не на последно място, в мотивите е посочено, че законопроектът ще спомогне за подобряване на корпоративното управление в страната. Подобно твърдение не почива на обективни критерии и въвежда в заблуждение заинтересованите лица. 

Повече от 10 години НККУ работи за утвърждаване на принципите на доброто корпоративно управление в българските публични компании и определено считаме, че предложеният метод на уреждане на обществените отношения не само няма да допринесе до подобряване на корпоративното управление, но ще създаде и множество проблеми, свързани със собствеността върху притежавани ценни книжа, както и упражняването на  правата по тях. В последните няколко години концепцията за корпоративното управление и принципите на корпоративното управление претърпяха значително развитие в национален и световен мащаб. Благодарени на участващите в НККУ организации и представители на академичната общност корпоративното управление в България днес е система от правила за ефективно управление на акционерната собственост и защита на тази собственост. С  насърчаването  на  добрите   практики   на  корпоративно  управление     НККУ    съдейства   за    разпознавоемостта   на България  не само  като  инвестиционна  дестинация,  но и  като   страна,    следваща   утвърдените  стандарти  на  корпораитивно управление. 

Всичко изложено ни мотивира да предложим с необходимата отговорност обсъжданият Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г. да бъде оттеглен и да предложим тези обществени отношения да бъдат уредени чрез мащабна информационна кампания, минимизиране на разходите за извършване на процедури по наследяване на безналични ценни книжа, както и промени в законодателството, свързани с облекчаване на процедурите по разпореждане.

Писмото е подписано от председателката на Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите (АДВИБ) – г-жа Даниела Пеева. Пълният текст на писмото е предоставен на редакцията от Националната комисия за корпоративно управление.

Публикувана в У нас

През изминалите дни, проектът на Закон за хората с увреждания породи много емоции, предимно негативни. На фона на дебатите, кой кого е обидил, може ли да се говори така и прочее, дискусията за качествата на законопроекта просто се стопи във въздуха, като усмивката на Чеширския котарак от „Алиса в страната на чудесата”. А за съжаление, въпреки ентусизмът на редица участници в процеса на подготовка на законопроекта, качествата му никак не са за препоръчване.

 

Интересно е, че и критиците на законопроекта (най-вече вицепремиерът г-н Симеонов и министърът на финансите – г-н Горанов), също акцентират на неща, с които пороците на законопроекта далече не се изчерпват.

 

Работодателските организации бяха сред най-активните участници в цялата дискусия около проекта на Закон за хората с увреждания, но до публиката стигна единствено твърдението, че работодателите са против въвеждането на задължителни квоти за назначаване на хора с увреждания в предпирятията. Това твърдение е само частично вярно, при това „твърде частично”. Нещо повече, критиките на работодателските организации, в частност на АИКБ, бяха глобални по отношение на цялостната философия и съдържание на законопроекта и изобщо не бяха съсредоточени само върху въпроса за задължителните квоти.

 

Да, действително в един момент въпросът за „квотите” беше доста проблематичен и това беше в периода, когато се правеше опит да се наложи предложението, в предприятията с численост от 16 до 50 души да има задължителни квоти за назначаване на хора с увреждания.

 

Този героичен законодателен напън беше разбира се пълно безобразие, но слава Богу за тази част от малките предприятия, въпросът беше решен сравнително бързо. Не бих казал – лесно, но все пак бързо.

 

Това, което никой не иска да види в становищата на работодателите и особено в това на АИКБ е, че основната критика срещу законопроекта е, че той изобщо не предполага системна промяна. Това е най-големият му недостатък, а не прословутите квоти, дискусията около които беше преекспонирана, може би защото беше най-разбираема поне за част от публиката, в това число и от журналистите.

 

Всъщност, острата критика на работодателите идва от съвсем друго място. Тя се дължи на факта, че статутът на прословутите ТЕЛК-решения се запазва, а той по думите на една от най-сведущите дами по въпросите на хората с увреждания у нас е „универсален ключ към всички системи и „билет“ за всички придобивки”. Участниците в законотворческия процес преднамерено забравиха, че точно корупцията около ТЕЛКовете беше сред основните мотиви за искания за промени в законодателството за хората с увреждания.

 

Някои по-паметливи читатели биха могли да си спомнят, че сегашната драма със Закона за хората с уврежданията беше предхождана от един кратък епизод, когато правителството се опита да внесе в Народното събрание законодателни текстове, които да реформират така наречената медицинска експертиза. Срещу това действие се вдигна невъобразима врява и тогава точно хора с тежки увреждания коментираха, че срещу предложенията за реформа на медицинската експертиза протестират не „хората с увреждания”, а „хората с ТЕЛК решения”. Само че, хората въоръжени с „ЕР на ТЕЛК” се оказаха значително повече от хората с увреждания и реформата на медицинската експертиза беше снета от дневен ред в рамките на 24 часа.

 

И ето че днес, проектът на Закон за хората с увреждания не е просто е прегърнал, а се е вкопчил в „институцията ТЕЛК”. „ТЕЛКът” е алфата и омегата на закона, с което за неопределено време се дава неограничен мандат за продължаване на лошите практики и корупцията, познати ни най-вече от отпускането на така наречените „инвалидни пенсии”. Това е гнилото ядро на закона и това е основната причина за възраженията на работодателите, а не злополучните квоти.

 

Ако трябва да сме до край обективни, ще трябва да отбележим, че точно бясното издаване и продаване на експертни решения от страна на ТЕЛКовете, в много голяма степен обезсмисля квотите за хора с увреждания. Квотата в едно предприятие с примерно сто работещи е двама души. Вероятността между 100 души да има двама, които по някакви причини са придобили заветното експертно решение (ЕР на ТЕЛК) е повече от голяма. Дали тези двама души имат наистина трайни увреждания е въпрос с повишена трудност, но те може да са си дали труд да се „инвалидизират”, дори и само за да ползват популярната привилегия за „инвалидно паркомясто”. Просто, шансът „квотата” да е изпълнена априори, без да има необходимост работодателят да си търси за работници хора с увреждания е наистина много голям.

 

Последното не е тайна за никого. Всички знаят, че у нас има ненормално висок дял на хората с „инвалидни пенсии” и това е резултат от безобразната корупция в ТЕЛКовете. Всеки знае тази фактология, но ако някой го каже на глас го обвиняват във всички смъртни грехове. (Това не е случаят с репликата на вицепремиера Симеонов, но и за това може да Ви обвинят в човекоядство). Затова и всички би трябвало да разберат, че драмата с „квотите” не е нищо друго освен прах в очите на хората с увреждания. Даже не на хората с увреждания – те чудесно знаят за какво става дума. Прахът е в очите на тази част от публиката и от журналистите, които нямат преки лични патила или впечатления от въпросната материя, иначе казано – нямат около себе си човек с увреждания.

 

Вдигнатата шумотевица около „квотите” не носи абсолютно нищо на хората с увреждания, защото проблемът изобщо не е в желанието или нежеланието на работодателите да назначават на работа хора с увреждания. Цялата страна знае, че в различните индустрии има огромен дефицит на човешки ресурси. Работодателите с удоволствие биха назначили на работа всеки, който би могъл да се справя със задачите си. Ситуацията на пазара на труда е такава, че работодателите са готови да докарат хора от другия край на света и последното, което би им дошло на ум е да дискриминират кандидатите за работа, най-малко пък хората с увреждания.

 

И отново стигаме до това, до което се стига всеки път, когато започне да се говори сериозно по тези въпроси. Проблемът не е човек с увреждания да бъде назначен в дадено предприятие. Проблемът е в това, човекът с увреждания да може да стигне до това предриятие. И точно тук е заровено кучето – проблемът с мобилността на хората с увреждания, с достъпната архитектурна среда, с възможността те да стигнат до работните си места, изобщо не е предмет на Закона за хората с увреждания. Той е предмет на Закона за устройство на територията (ЗУТ), където има един куп записи в правилна посока – от чудесни, по-чудесни. А виж, достъпната архитектурна среда я няма.

 

Затова и работодателите реагират срещу политиката на „квотите”, защото тя не води до нищо друго, освен до създаване на общо впечатление, че властта се е загрижила за хората с увреждания. На хората с увреждания им трябват обаче съвсем други неща. Трябват им политики, насочени към рязко повишаване на мобилността им. Трябват им политики, насочени към подобряване на професионалната им квалификация в посока, съобразена със състоянието и възможностите им. Трябват им добронамерени и адекватни политики, водещи до действия, които да ги изваждат от социална изолация, а не имитации и неработещи законодателни текстове.

 

Когато говорим за неработещи текстове, съвсем НЕ е задължително въпросните текстове да НЕ са смислени и рационални. Пред очите ни постоянно стои Законът за устройство на територията (ЗУТ) с неговите напълно разумни и адекватни текстове, които продължават да не се спазват поголовно. Има много хора, които искат да помогнат на хората с увреждания с активната си гражданска позиция. Тези хора би трябвало на първо място гръмко да запитат, защо не се спазва ЗУТ, а чак след това да се впуснат в дебрите на Закона за хората с увреждания.

 

С една дума – в ТЕЛКовете има безобразна корупция, тяхната работа води до разхищаване на значителни по обем публични ресурси и до създаване на цяла обществена прослойка от „хора с ТЕЛК решения”, които не са точно „хора с увреждания”, но никой не иска да си пъха пръстите там, където скърца. Не случайно наричат историята около ТЕЛКовете – „корупцията на бедните”. Така де, корупцията е станала национален спорт и трябва да има поле за изява за всички. За богатите – обществени поръчки, за бедните – ТЕЛКове и инвалидни пенсии. Пък ако някой реши да си пъхне пръстите „там, където скърца”, веднага ще види, с какви масови протести ще се сблъска.

 

При положение, че ТЕЛКовете са „крайъгълен камък” на набедения за „нов” проект на Закон за уврежданията, всички други критични бележки стават от второстепенен характер, макар, че по чудесен начин потвърждават тезата, че новото в законопроекта го няма никакво. То се свежда до това, че законопроектът предполага, че така наречените „интеграционни добавки“ ще се раздават все така на калпак, но в по-големи размери.

 

Тук не мога да не приведа критиките на хора, далече по-сведущи от мен, що се отнася до проблемите на хората с увреждания и на пътищата за търсене на решения на тези проблеми. Заключенията на тези хора, които са залегнали примерно в последното от няколко писмени становища на АИКБ по проекта на Закон за хората с увреждания са кристално ясни:

 

„Начинът, по който се чете и интерпретира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е изключително порочен и говори за крайна управленска некомпетентност. Всички безсмислени записи в законопроекта се „аргументират“ с Конвенцията, която задължава държавите-членки да водят политики по уврежданията, които ще направят средата по-достъпна и дружелюбна за хората с увреждания, а те – хората с увреждания – ще получат достъп до ресурси, които са необходими за компенсиране на дефицита, предизвикан от увреждането.

 

Последното означава: (а) индивидуална оценка на потребностите, последвана от целеви ресурс за всеки индивид; (б) компетентна институция с правомощия да прави индивидуални оценки и да предоставя целеви ресурс на всеки индивид; (в) отворени системи за здравеопазване, образование, заетост, култура, спорт, правораздаване и прочее с гарантиран достъп до тях и на хората с увреждания; (г) определяне на „една или повече оперативни единици (focal points)“ за прилагане на Конвенцията, както и „създаване или определяне на КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ в рамките на правителството, за стимулиране на действия в различните сектори и на различните нива“.

 

В Конвенцията никъде не се говори за „национално представителни организации на и за хора с увреждания“, а „хора с увреждания и представителни за тях организации“, които трябва да участват в процеса на наблюдение на политиките”.

 

Така че, можем да заключим, че всички недъзи на досегашния закон са съхранени в тяхната цялост. За съжаление, предложеният проектозакон за хората с увреждания не предлага системно нови решения за социално включване на хората с уреждания в съответствие с Конвенцията на ООН, а е неумел опит за балансиране между различни интереси на статуквото.

Публикувана в Гледища

Днес, 16 март 2018 г., се проведе трета среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

 

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

 

Днешният разговор беше фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от нова далавера в енергетиката (виж тук: http://aobe.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ ) по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“. Освен това, беше обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6-ти и на 21-ви февруари тази година.

 

Участниците в срещата постигнаха съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с Американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора бе констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

 

Беше проведена съдържателна дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено бе неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

 

Подчертана бе и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.

 

Работодателските организации изразиха своята удовлетвореност от постигнатия напредък. Участниците в срещата се договориха за продължаване на работата по дискутираните проблеми.

Публикувана в У нас

Уважаеми г-н Калфин

 

С настоящото, Ви изпращаме основни консенсусни предложения на Национално представителните работодателски организации за развитие на пенсионната система за финансова устойчивост, намаляване на злоупотребите и адекватен размер на пенсиите.

 

Национално представителните работодателски организации декларират подкрепа за следните основни предложения:

 

1. Запазване на тристълбовия модел на пенсионно осигурителна система.


2. Разграничение между характера и обхвата на осигурителните плащания и тези, които имат характер на социално подпомагане. На тази основа осигурителната система изцяало и докрай да се „почисти”.

3. Радикална промяна на системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност и медицинската експертиза на работоспособността с цел предотвряване на злоупотребите и ограничаване на дефицита във фондовете на ДОО.

Публикувана в У нас

"Дадохме ясно да се разбере, че докато България има дефицит ще се трупат дългове, защото няма друг инструмент, с които превишението на разходите над приходите да бъде покриван.", заяви министърът на финансите Владислав Горанов пред представители на медиите в парламента, съобщи "Фокус".

Публикувана в У нас

България започва разговори за въвеждането на еврото, съобщи финансовият министър Владислав Горанов във Вилнюс.

"Има политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото. Напълно възможно е да влезем в чакалнята на механизма ERM2 поне до 2018 г., когато приключва андатът на сегашното правителство", заяви Горанов.

България ще поиска от 19-те страни, които вече ползват еврото като валута, пътна карта с ангажиментите на страната ни и реформите, които трябва да извършим за допускането ни в механизма ERM2.

Публикувана в У нас

От близо седмица най-коментираната тема в страната е пенсионната реформа. Тема, която пряко засяга всички граждани. Законодателните промени се разглеждат от гражданите по различен начин. В общи линии две са основните гледни точки. Според първата, става въпрос за разчистване на терена за нов играч, който наскоро беше регистриран и е свързван от медиите с Д.Пеевски. Според управляващите с приетите вече промени се разширяват възможностите за избор на гражданите, разширява се демократичността в пенсионната система. „Свободен народ“ обобщи основните основания и притеснения на експертите в областта.

Публикувана в У нас

Поетапно увеличение на минималната работа заплата до достигането й до 460 лева през 2017 година, предложи официално министърът на финансите Владислав Горанов.

След извънредното заседание на Министерски съвет посветено на бюджета за 2015 година Горанов съобщи, че в резултат на консултации със социалните партньори и работодателите е осъзнал, че е бил твърде консервативен и днес е предложил поетапно увеличение на минималната работна заплата, предаде БГНЕС.

От 1 януари 2015 година МРЗ трябва да скочи от 340 на 360 лева, през юли същата година да се увеличи на 380 лева, през януари 2016 на 420 лева и през януари 2017 година на 460 лева, предвижда заложената в бюджета за следващата година тригодишна прогноза.

По този начин, от една страна ще се създаде предпоставка за увеличение на доходите на най-ниските възнаграждения и от друга - ще се отговори на очакванията, че ще се върви до доближаване на МРЗ към средната работна заплата. В момента съотношението е около 42%, което е ниско за ЕС, обясни Горанов.

Финансовият министър уточни, че е заел първоначална позиция, че при нисък растеж и почти нулева инфлация такова повишение може да окаже натиск върху пазара на труда, но е получил упрек от работодателите, че разчетената безработица е надценена, поради което е отпаднал аргументът му срещу увеличение на МРЗ.

Днес Министерски съвет е упълномощил Горанов за сключване на договор за заем с Фонда за гарантиране на влоговете до 2 млрд. лева. Договорът е за 5,5 години с лихвен процент от 2,95% с включена опция за частично или цялостно предсрочно погасяване.

По отношение на предвидените в новия бюджет нови 8,1 млрд. лева външен дълг Горанов коментира, че всички се съсредоточават върху това число, но става дума за номинално изтегляне и ако се направи сметката ще се види, че новият нетен дълг е по-малък от дефицита за следващата година и представлява около 2 млрд. лева при дефицит от 2,5 млрд. лева.

Промяната, касаеща минималната работа заплата, е единствената, която се прави в бюджета за 2015 година преди той да бъде изпратен на Народното събрание и разпределен по комисии.

Спорни остават средствата предвидени в бюджета за Министерство на отбраната. В проекта за бюджет за 2015 година те са 954,589 млн. лв., което е с почти 67 млн.лв. по-малко в сравнение с тази година. Близо 4000 войници, сержанти и офицери трябва да бъдат уволнени, за да се вмести армията в рамките на бюджета за 2015 г, сочат изчисления. "Ние не съкращаваме хора, а разходи за персонал. Право на всеки министър е да направи функционален анализ и да реши как да се вмести в средствата си. Ако имаме приоритети, те трябва да са свързани със социалната сигурност и образованието, а не толкова за секторите, за които вие говорите", заяви Горанов в отговор на въпрос, свързан с парите за военното министерство.

Източник: hashtag-bg.com

Публикувана в У нас
Вторник, 18 Ноември 2014 12:51

40лв. към пенсиите за Коледа

На  среща между  премиера Бойко Борисов и  финансовия министър Владислав Горанов бе взето решение пенсионерите с най-ниски пенсии  да получат коледни добавки. Премиерът заяви, че е възложил на Горанов да провери какво може да бъде съкратено от инфраструктурни проекти, администрация, „за да дадем на българските пенсионери, защото те го заслужават".  „Ще режем и спестяваме от всичко, за да има добавки към пенсиите”, заяви министърът на финансите Владислав Горанов след срещата си във финансовото министерство.Причината за желаната от Горанов среща е била на нея Борисов  да поеме ангажимент, че ще подкрепи  някои допълнителни мерки за спестяване до края на 2014 г., за да може общата сметка на актуализацията да излезе.Премиерът Борисов коментира от своя страна, че е поел ангажимент за отпускането на 40 лева коледни „бонуси“ за пенсиите в размер до 286 лева. Премиерът изчисли, че става дума за близо 1,3 млн. пенсионери, а мярката ще коства на бюджета около 50 млн. лева. Дали обаче проектопредложението ще бъде гласувано ще се разбере на утрешното заседание на правителството, на което се очаква от партньорите от РБ да възразят срещу гласуваната лява мярка."Има опредени спестявания в трансферите към държавното обществено осигуряване и някои инфраструктурни проекти ще бъдат леко забавени за следващата година", уточни още Владислав Горанов, който обаче отказа да даде подробности кои точно проекти ще бъдат забавени."От инфраструктурни проекти има много, в това число и от прословутата публична инвестиционна програма на предходното правителство, която е със съмнителна ефективност", каза той.Финансовият министър допъ

Публикувана в У нас
Понеделник, 17 Февруари 2014 11:02

Четвърти депутат напусна ГЕРБ

Бившият директор на Националната агенция за приходите и депутат от ГЕРБ Красимир Стефанов е подал заявление тази сутрин, с което напуска групата на ГЕРБ и става независим. Решението на Стефанов идва три дни след като друг финансист от ГЕРБ - бившият заместник-министър на финансите Владислав Горанов, напусна не само групата, но и парламента, като обеща да работи за партията. Преди това от ГЕРБ се отлъчиха Георги Марков и Светлин Танчев.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2