Статии с етикет: адвиб

Националната комисия за корпоративно управление е изпратила писмо до Министъра на финансите на Р. България – г-н Владислав Горанов, относно така наречения „Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени от Централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар”АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13 май 2020 година”. Поради изкючителната значимост на темата, публикуваме писмото изцяло и без каквито и да е редакционна намеса.

Националната комисия за корпоративно управление (НККУ) е обединение на физически и юридически лица с доказан принос в областта на корпоративното управление. Тя е създадена за целите на насърчаване прилагането на добрите практики по корпоративно управление и развитието на Българския национален кодекс за корпоративно управление.

Мисията на Комисията е да насърчи утвърждаването на добрите практики в областта на корпоративното управление, за да подпомогне дружествата да привлекат капитал и подобри тяхното представяне на пазара.

Освен на национално ниво Националната комисия за корпоративно управление е разпознаваема организация в Европа. Тя е представена в няколко международни организации:

Европейски институт по корпоративно управление;
Европейска мрежа на Националните комисии по корпоративно управление;
High Level Forum Capital Market Union към Европейската комисия.

На свое заседание от 26.05.2020 г. НККУ разгледа публикувания за обществено обсъждане  Проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Присъстващите на заседанието членове на УС изразиха своята   загрижиненост    във връзка   с  предлаганите  мерки   за   промени  в     акционерната  собственост, предложена в законопроекта. 

Като орган, чиято основна цел е насърчаването и прилагането на правилата на ОИСР,  на  добро корпоративно управление от страна на компаниите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, НККУ опредлено счита, че с предложения законопроект се нарушават основни права на акционерите на публичните дружества, като се подменя тяхната първоначална свободна воля за инвестиране в определена компания и им се предлага  замяна на акциите им за дялове в инвестиционен фонд с неясна маса на активите.  Подобно нарушаване на акционерните права е прецедент в Европа, включително няма аналог и в другите пост социалистически държави, преминали през процесите на приватизация. Освен това припомняме, че защитата на акционерните правна съдейства и за икономическия растеж на страната. 

Освен това с мотивите към законопроекта се правят недопустими внушения, като обществото остава с погрешно впечатление, че с реализирането на предлаганите в законопроекта мерки се цели предотвратяване на лоши корпоративни практики при разкриването на информация, разпределението и изплащането на дивиденти, нарушаване на правата на акционерите при свикването и провеждането на общи събрания. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно действащото национално и европейско законодателство в публичните компании са установени ясни и стриктни правила за оповестяване на информация за всички важни корпоративни събития – общи събрания, решения за разпределение на дивидент и последващите процедури, свързани с упражняване правата на акционерите, като неизпълнението им водят до драстични имуществени санкции и ангажиране на административно наказателната отговорност на корпоративното ръководство. В тази връзка подобни твърдения не само не отговарят на истината, но и отблъскват обществеността, включително българските и чуждестранни инвеститори при вземането на инвестиционно решение. 

Без да бъде разглеждан детайлно предложения законопроект възразяваме  срещу посочените в мотивите твърдения, а именно:

ОТНОСНО „ЛОШИТЕ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ СВЪРЗАНИ С РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДИВИДЕНТ“:

Правото на дивидент като основно имуществено право, произтичащо от собствеността върху притежавани безналични акции от капитала на публично дружество, както и при наличие на условията по чл. 115б, ал. 1 от ЗППЦК, се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. След изтичането на петгодишния давностен срок, дружеството, прилагайки изискванията на приложимото законодателство, може да вземе решение, начисления, но непотърсен в продължение на 5 години  и неразпределен дивидент, да се върне в патримониума на дружеството.  Обръщаме внимание, че при връщане на неразпределените парични средства от дивидент в патримониума на дружеството, същите допринасят за нейното развитие, чрез изполване на средствата от Фонд „Резервен“. Голяма част от публичните компании, които неоснователно са набедени, че прилагат „порочни“ корпоративни практики при разпределянето на дивидент, в съответствие с разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от Търговския закон, използват натрупаните средства от неразпределения дивидент за увеличаване на капитала със собствени средства, в резултат на което нараства общият брой притежавани акции от акционери в капитала на публични дружества. Освен, че неразпределената печалба под формата на дивидент играе ролята на своеобразен „буфер“ , в полза на дружеството, поради факта, че се създава достатъчен резерв за реакция от негова страна при евентуални неблагоприятни събития върху бизнеса в  България, следва да посочим, че тази част от печалбата на дружеството, която не е била разпределена между акционерите, влияе положително и върху пазарната цена на акцията, търгувана на фондовата борса. Наред с това, в резултат на връщането на  неразпределената печалба се създават и допълнителни резерви за увеличение на размера на дивидента за следващи години, респективно нарастване на доходността от дивидент на притежавана акция. Считаме, че именно с нарастването на доходността от дивидент върху притежавани акции от компания, търгувана на „БФБ“ АД,  би насърчило инвеститорския интерес към финансовите инструменти, издадени от нея.  
    
ОТНОСНО „ЛОШИТЕ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ“, СВЪРЗАНИ С НЕРАЗКРИВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ:

Освен това недвусмислено в законопроекта се посочва, че публичните дружества не предоставят информация на своите акционери, поради което същите не са информирани какво се случва в компанията. Следва да се има предвид, че в последните няколко години няма публични компании, които да не са изградили електронна страница и да не публикуват на нея информация относно междинните и годишните си финансови отчети, информация за предстоящи и проведени общи събрания на акционерите, както и друга вътрешна информация. Тези техни задължения произтичат от разпоредбите на ЗППЦК и КФН стриктно следи за тяхното изпълнение, а при нарушения са предвидени изключително големи санкции. Освен това в допълнение ЗППЦК изисква дружествата да оповестяват своята вътрешна информация, включително за предстоящи Общи събрания, разпределяне на дивидент и финансови отчети до КФН и обществеността чрез специализирани интернет медии. Компаниите разкриват тази информация и пред регулирания пазар въз основа на изискванията на Правилника на БФБ АД.  Необходимо е да посочим, че като задължителен елемент от годишните финансови отчети на публичните компании, е представянето на декларация за корпоративно управление, с която компанията декларира дали спазва Кодекс за корпоративно управление, одобрен от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. С Решение № 461 – ККУ от 30.06.2016 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е одобрил именно Националния кодекс за корпоративно управление (НККУ), като кодекс за корпоративно управление по чл. 100н, ал. 7, т. 1, във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗППЦК. Всички публични компании, чиито акции се търгуват на „БФБ“ АД спазват по целесъобразност именно принципите на Националния кодекс за корпоративно управление, утвърден и приет от деловата общественост през  2007 година и в последствие утвърден от Националната комисия по корпоративно управление, както и изменен през февруари 2012 година и месец април 2016 г., като дейността на публичните компании се извършва именно в съответствие с разпоредбите му. 

В тази връзка следва да имате предвид,  че твърдението относно „лошите корпоративни практики“ не кореспондира с  оценката  на авторитетното издание Doing   Business  2020 за корпоративната   прозрачност на българските компании, като те са получили   7   от  максимално 7 пункта като оценка. 

НККУ, като орган следящ за спазването на Националния кодекс за корпоративно управление счита, че мерките заложени в законопроекта относно гарантиране на равнопоставено третиране на всички акционери, включително и защитата на правата им, произтичащи от притежаваните от тях акции, придобити в процеса на приватизация, влизат в остро противоречие с посоченото в т. 21 от Националния Кодекс за корпоративно управление, поради следните причини: 

1. Отнема се правото на собственост върху придобити акции,  като съвкупност от правомощия - право на владение, право на ползване и право на разпореждане и се предоставят на специално създаден  Инвестиционен фонд, който ще ги упражнява; 

2. Предложеното „изземване“ на акциите, респективно на всички права по тях, включително и на глас и предоставянето им на Инвестиционен фонд влиза в противоречие с  изискванията на ДИРЕКТИВА 2007/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, имплементирани и в ЗППЦК.  Без изрично упълномощаване, в нарушение на чл. 10 от директивата,  в общото събрание на акционерите на публичните дружества ще участва акционер, който ще упражнява правата по всички акции, по които не е сключен договор с инвестиционен посредник по съхранението им. Нещо повече, съгласно чл. 10, § 3 на директивата, изисква наличие на „конкретни указания“ за всяко решение, по отношение на което пълномощникът трябва да гласува от името на акционера.  

3. Застрашава се основният принцип за равнопоставеното третиране на всички акционери, доколкото за определен акционер в публично дружество  – Публичен инвестиционен фонд се създава специално законодателство, което ще урежда функционирането му. 
Българските публични компании спазват години наред установените с Търговския закон и Закона за публичното предлагане на ценни книжа принципи и норми на корпоративно управление. Публичните дружества успешно прилагат Националния Кодекс за корпоративно управление повече от 12 години доброволно, а в последните три години и по силата на ЗППЦК.  Развитието на капиталовия пазар, изискванията на акционерите, тяхното равнопоставено третиране, защита на техните права и законни интереси са се превърнали в корпоративна практика и култура за голяма част от българските публични компании.  В тази връзка причисляването в законопроекта на всички публични компании, раздържавени по реда на приватизацията под общ знаменател „лоши корпоративни практики“ е недопустимо и въвежда в заблуждение обществеността и акционерите, както и демотивира останалите инвеститори за участие на капиталовия пазар в България. 

И не на последно място, в мотивите е посочено, че законопроектът ще спомогне за подобряване на корпоративното управление в страната. Подобно твърдение не почива на обективни критерии и въвежда в заблуждение заинтересованите лица. 

Повече от 10 години НККУ работи за утвърждаване на принципите на доброто корпоративно управление в българските публични компании и определено считаме, че предложеният метод на уреждане на обществените отношения не само няма да допринесе до подобряване на корпоративното управление, но ще създаде и множество проблеми, свързани със собствеността върху притежавани ценни книжа, както и упражняването на  правата по тях. В последните няколко години концепцията за корпоративното управление и принципите на корпоративното управление претърпяха значително развитие в национален и световен мащаб. Благодарени на участващите в НККУ организации и представители на академичната общност корпоративното управление в България днес е система от правила за ефективно управление на акционерната собственост и защита на тази собственост. С  насърчаването  на  добрите   практики   на  корпоративно  управление     НККУ    съдейства   за    разпознавоемостта   на България  не само  като  инвестиционна  дестинация,  но и  като   страна,    следваща   утвърдените  стандарти  на  корпораитивно управление. 

Всичко изложено ни мотивира да предложим с необходимата отговорност обсъжданият Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г. да бъде оттеглен и да предложим тези обществени отношения да бъдат уредени чрез мащабна информационна кампания, минимизиране на разходите за извършване на процедури по наследяване на безналични ценни книжа, както и промени в законодателството, свързани с облекчаване на процедурите по разпореждане.

Писмото е подписано от председателката на Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите (АДВИБ) – г-жа Даниела Пеева. Пълният текст на писмото е предоставен на редакцията от Националната комисия за корпоративно управление.

Публикувана в У нас

С решение, взето на извънредно заседание на Управителния си съвет, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), поиска незабавното оттегляне на „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен Депозитар“. Зад това засукано заглавие се крие нещо, което в момента журналистите наричат нежно „Концепция за събуждане на спящите акции от масовата приватизация“.

 

Лично аз предпочитам названието „Концепция за грабеж на така наречените спящи акции“. Названието заимствам от мой добър приятел, който е юрист с репутация и знае, какво приказва. Бихме могли да започнем с популярното обяснение за разликата между кражба и грабеж. В първия случай примерно някой джебчия с бързи пръсти, фино Ви измъква портфейла. Във втория случай, двама души Ви държат, а трети ви взима портфейла, като на изпроводяк Ви рита в слабините. „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен Депозитар“, поне според мен попада във втората хипотеза.

 

Човек би попитал, защо трябва да се използват толкова силни изрази. Според мен, тепърва в този текст ще се използват и още по-силни изрази, още повече че в официалния текст на АИКБ, съдържанието на „Концепцията“ и незнайните й автори са пожалени в голяма степен.

 

Езикът на искането за оттегляне на „Концепцията“ е даже прекалено сдържан и възпитан. Това напомня на вица за разликата между германците и англичаните. Едните били прекалено искрени и непосредствени за да бъдат учтиви, а другите били прекалено учтиви за да бъдат искрени и непосредствени …

 

Ако не дай си Боже, „Концепцията“ успее да стане реалност, последиците ще засегнат и реално ще ощетят близо 3 милиона българи - собственици на акции, придобити по време на приватизацията. Това съждение съвсем не е индивидуално прозрение на автора на тези редове. То е оценка на АИКБ, а тя е точно работодателската организация, която е основен изразител на интересите на емитентите, тоест на публичните дружества, чиито акции се листват и търгуват на Фондовата борса. Иначе казано, става дума за деяние с особено обществено опасен характер, за което и обществото и правителството са вече предупредени, така че когато във въздуха се разнесат първите писъци на ограбени, никой няма да има правото да каже – „ама ние не знаехме, ама ние не съобразихме“.

 

Във въпросната „Концепция за грабеж“ се предвижда въвеждане на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО прехвърляне на акциите от така наречения „Регистър А“ на Централния депозитар в „Регистър Б“ към инвестиционни посредници. Всеки собственик на акции от масовата приватизация ще бъде принуден в период от 1 година да ги прехвърли на инвестиционни посредници. Ако през тази една година собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно, те ще се прехвърлят БЕЗ собственикът им да бъде питан и БЕЗ той дори да бъде изрично уведомяван, изцяло против неговата воля, по насилствен начин в някакъв напълно имагинерен, Божем специално създаден за случая инвестиционен фонд. Срещу акциите от масовата приватизация (в подавляващата част от случаите, това са си старославните „бонови книжки“), съответният гражданин на Република България ще се сдобие с дялове от инвестиционния фонд.

 

Излишно е да казваме, че за новоизмисления инвестиционен фонд, Илф и Петров биха използвали определението „фиолетовый“. Той е роден изпод някое индиго, останало от национализацията от 1947 година. Но разпореждането с чуждо имущество не спира до тук. От тук нататък започва истинският грабеж. След изтичане на нов срок (от пет години ако не се лъжа) и при липса на действие от страна на притежателите на дялове, дяловете им ще бъдат отнети и внесени в Сребърния фонд.

 

Може отговорно да се каже, че тези акции от масовата приватизация и дялове от приватизационни фондове, респективно от наследилите ги холдингови дружества, дори не могат да бъдат наречени „национализирани“, защото при национализация, поне от кумова срама, на собствениците, чието имущество е национализирано се дава компенсация. Става дума за експроприация, а не за национализация – собствеността върху въпросните „спящи акции“ ще бъде принудително отнета, без право на обжалване.

 

Тук всеки с елементарна обща култура ще попита, дали въпросната „Концепция“, която в момента грее като тиква на плет, предложена и изложена за обществено обсъждане връз тарабата на българската законност, не е в противоречие с Конституцията на Република България, която защитава неприкосновеността на частната собственост. Отговорът е: да, Вие познахте – „Концепцията“ е във флагрантно противоречие с Конституцията на Република България и гази като свиня – бостан, гарантираната от същата тази Конституция неприкосновеност на правото на собственост.

 

За тези, които отдавна са претръпнали и знаят, че Конституцията е основен закон, а щом е закон, значи е „врата у поле“, ще поясним, че „Концепцията“ е също така и в тежка колизия с Договора за функциониране на Европейския съюз. Знаем, че определени влиятелни среди у нас се боят само от Брюксел, затова поставям особено ударение на последните две изречения.

 

Човек би попитал, поради каква необходимост на някого му е притрябвало да „събужда“ „спящите акции“? Има достатъчно примери на инвеститорски стратегии, при които определена сума се влага в акции и след това с тях не се извършват никакви операции, освен разбира се получаването на дивидент, ако има такъв. Чака се продължителен период, с презумпцията че през този период въпросните акции ще поскъпнат. Не всичко са спекуланти на борсата, има и достатъчно на брой дългосрочни инвеститори.

 

Тук не може да не се цитира един старчески дом във Финландия, който по подобен начин забравил за подарения му в края на 19-ти, началото на 20-ия век пакет акции от една фабрика за гумени цървули, калцуни и галоши. Когато се сетили за този пакет след доста десетилетия, старческият дом разбрал, че финансовите му проблеми са решени, защото фирмата за галоши се казвала “NOKIA”. Какво ли щеше да стане, ако някой беше накарал администрацията на дома да „събуди“ тези акции през 1929 или през 1946 година ?

 

Тук е мястото да се отбележи, че сега, притежателите на акции (спящи, будни или сънуващи) не заплащат такси на Централния депозитар. Предприятията, на които са акциите, търгуващи се на Фондовата борса, иначе казано – емитентите, плащат на Централния депозитар за да поддържа Регистър А. Когато собствениците на акции бъдат принудени по най-неделикатен начин да ги прехвърлят към инвестиционен посредник, тези плащания ще са за сметка на акционерите.

 

Колко мило - акционерите ще бъдат принудени сами да прехвърлят акциите си от безплатния за тях „Регистър А“ на Централния депозитар към някой инвестиционен посредник, на когото от тук нататък те ще трябва да заплащат всички дължими такси. Последното може да се окаже твърде нерентабилно. С тази доброволна маневра от „Регистър А“ в чудния свят на „Регистър Б“, дребните акционери ще имат възможността да изберат между това да загубят акциите си по този начин в дългосрочен план, плащайки всякакви такси, сравними със стойността на акциите им или да не предприемат нищо и да загубят акциите си в краткосрочен план, оставяйки ги да изтекат в Сребърния фонд след пребиваване в „индиговия“ Инвестиционен фонд.

 

Тук трябва да се кажат две думи и за особено наглата заблуда, която се тиражира в последно време, свързана в твърдението, че българският проекто грабеж вече е осъществен в Румъния и там хората са изключително доволни от станалото. Твърди се, че в Румъния имало такъв инвестиционен фонд за „спящи акции“, като нашия и всичко си било много добре. Дали?

 

От известно време, у нас стана страшно модерно да се гледа към северната ни съседка и да се въздиша със завист – ах, каква борба с корупцията се води там, ах колко обществено ангажирани са румънците. Сигурно е така, но едва ли трябва да им вменяваме грехове, като изобретяването на нашия имагинерен, трансцедентален и почти окултен инвестиционен фонд, където трябва да се трупат „спящите акции” от масовата приватизация.

 

В Румъния, реституцията е извършена чрез овъзмездяване на собствениците на индустриални предприятия и техните наследници с дялове в инвестиционен фонд, който управлява определени румънски предприятия. Никой ничии акции не е експроприирал поради „заспалост” в наше време. Просто става дума за начин по който се осъществява реституцията, а не за експроприация „а ла бюлгар“.

 

Не е лошо да се замислим и за някои други важни ефекти от голямото „пробуждане”, което са ни подготвили от Централния депозитар, под благия поглед на чиновниците от Министерството на финансите. Ако намеренията на „будителите” се изпълнят, то ако не акциите, поне част от собствениците им без друго ще се събудят. Когато осъзнаят какъв „дървен Господ” им е подготвен, те ще запретнат ръкави да си оправят нещата. И тогава мнозина от акционерите направо ще преминат към продажба на акциите си, особено в случаите, когато те струват някакви по-прилични пари.

 

Добре е да се знае, че има 17 приватизационни фонда, трансформирали се в холдингови компании, които са публични дружества, акциите им се листват на фондовата борса и са поскъпнали в рамките на целия исторически период от издаването им до днес. Ако изходната цена на една бонова книжка е 25 днешни нови български лева, то цената на една бонова книжка в тези фондове варира от 26 лева и 32 стотинки до 1905 лева. Всъщност при два фонда, цената на боновата книжка в момента е 1000 лева и нагоре; при шест фонда цената на боновата книжка е между 100 и 452 лева; при осем фонда цената е между 46 лева и 50 стотинки и 88 лева и 50 стотинки и само при един фонд цената е 26 лева и 32 стотинки. Можем да сме сигурни, че ако не друг, то собствениците на бонови книжки поне в тези 17 фонда, без значение дали са наблюдавали внимателно движението на цената на собствеността си или са били „събудени“ от героичния напън на Централния депозитар, ще вземат незабавни мерки, за да не допуснат да бъдат обрани по такъв пладнешки начин. Най-близкото до ума действие е продажбата на тези акции.

 

И точно тук е един от напълно пренебрегнатите рискове, за които никой не обелва дума. Масовото предлагане на акции за продажба, може да доведе единствено до падане на цената на акциите на фондовия пазар като цяло. Това събитие няма алтернатива. Колкото повече акции бъдат хвърлени залпово за продан, толкова повече ще паднат борсовите индекси. И тогава ще се сетим, че някой е претърпял тежък удар и че този някой не са „едрите капиталисти експлоататори“. Големият губещ ще бъдат пенсионните фондове от втория и третия стълб на пенсионно осигурителната система. Иначе казано, крайният получател на удара ще бъдат пак осигурените лица във втория и третия стълб. Цената на акциите ще падне, доходността на пенсионните фондове също ще ги последва надолу и големият губещ ще бъде отново средностатистическият българин.

 

И тук възниква въпросът, кой би могъл да има някакъв мотив, за да забърка тази каша. В позицията на АИКБ се припомня, че представената „Концепция“ не се разглежда за пръв път. Цитирам дословно: „Предходна такава вече е била отхвърлена от предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари, а работната група, създадена от Министерство на финансите, не стигна до резултат след категоричните възражения от Министерство на правосъдието, Асоциация на индустриалния капитал в България, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите и др.“.

 

С една дума – по въпроса се „копае“ не от вчера, но здравият разум и в държавната администрация и в обществото като цяло оказва упорита съпротива. Кой по дяволите има толкова голям интерес да инициира толкова мащабен грабеж, който на всичкото отгоре ще има и вторичен токсичен ефект върху пенсионната система?

 

Обичайните заподозрени са инвестиционните посредници. Човек би си помислил, че и те по подобие на одиторите са решили да си създадат бизнес по нормативен път. Не е невъзможно, но във въздуха остава да виси въпросът, дава ли си някой сметка, че в областите с административен център Видин, Кърджали и Сливен няма нито един офис (централен или клонов) на нито един инвестиционен посредник. В тези области не живеят ли хора, получили на времето си бонови книжки? Живеят и още как. Излиза, че хората с акции от масовата приватизация от тези три области ще бъдат подложени на особено извратено издевателство. Ще им се обясни, че трябва да си прехвърлят акциите при инвестиционен посредник, ама по техните географски ширини … няма на кого. Когато Господ иска да накаже някого – взима му ума. Явно някой от архитектите на „Концепцията“ сериозно е разгневил Всевишния.

 

Ако във Видинско, Кърджалийско и Сливенско няма счупен инвестиционен посредник, то в други области има толкова „много“, че там ще трябва да се извият опашки като за ръчен хляб в тоталитарно време, за да изпълнят хората предначертанията на „Концепцията за грабеж“. Всъщност, добре ще е самите инвестиционни посредници да се огледат и да отговорят обективно, смятат ли, че ще могат да обслужат цялата „инвестиционна истерия“, която ще последва след като премине информационната кампания, предвидена в „Концепцията“.
Паниката ще е достойна за някое библейско бедствие, като се има пред вид, че телефоните в АИКБ, в Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите (АДВИБ) и в самите публични дружества вече загряха от обаждания. Вопълът „кажете какво да правим“ вече се носи във въздуха. Не ми се мисли, какво ще стане, когато започне информационна кампания под правителствена егида.

 

Затова, призовавам изпълнителната власт незабавно да свъси вежди и с гръм и трясък да оттегли „Концепцията за грабеж“, да я анулира и да обяви, че повече няма да се занимава с подобни сеизмично опасни дейности. Ако трябва, за целите на пи ар-а, би могло и екземпляр от „Концепцията“ да бъде публично унищожен в машина за нарязване на документи. Актът би могъл да бъде извършен от г-жа Цецка Цачева – честта й се пада до някъде, защото за чест на Министерството на правосъдието, то отново възропта силно срещу полета на мисълта на неизвестните автори.

 

Бих казал, че политиците и политическите кабинети са извън подозрение за авторството на въпросното безобразие. Не че са ваксинирани срещу глупост или срещу посягане към чуждото, но просто политиците никога не правят такива неща в година на избори. А 2019 година е година на две изборни кампании. Не, не, не – политиците не са инициатори на това нещо, това е ясно. Но точно те трябва и да „забършат с парцала“ калта, която навлякоха в публичното пространство с предлагането за обществено обсъждане на „Концепцията за грабеж“. Може би дори г-жа Цачева трябва да отстъпи правото си на екзекуция на зловредното парче хартия на министър-председателя, за да са наясно всички, че работата е сериозна.

 

А работата наистина е сериозна. Безотговорни политици и попаднали по недоразумение в Народното събрание депутати винаги ще има. Но държавни служители, които работят в толкова ключови институции, които са представили СV-та по-дълги от Манасиевата хроника, придружени с дипломи големи, колкото вратата за да постъпят на работа там, нямат право на такива експерименти.

 

Такива тестове за бдителността на обществото са заплаха за националната сигурност. Последното не е хипербола, не е преувеличение. Подобен полет на фантазията наистина може да предизвика дестабилизация в обществото. Представете си, синергичното действие на гнева на близо 3 милиона ограбени. С такива неща не бива никой да си прави шега, най-малко пък високо образованите чиновници от Централния депозитар и елитът на администрацията, събран в Министерството на финансите.

 

Г-жа Цачева си е свършила работата, сега трябва и г-н Горанов, а най-вероятно и г-н Борисов да ликвидират последствията от разюзданото въображение на членовете на някаква неосъзната диверсионна група, която се готви да подпали чергата на царщината, пардон на републиката. Трябва да го направят най-малкото заради собствения си егоистичен политически интерес. Ето един чудесен пример, който показва, че следването на политическите интереси на партиите може да бъде и в пълен синхрон с обществения интерес.

 

За нашата славна парламентарна опозиция тук няма да отваряме дума. Няма да ми стигнат изразните средства, за да изразя недоумението си от мълчанието, което идва от редовете на опозицията. Ясно е, че дори хора като г-н Таско Ерменков не биха могли да се съгласят с подобна лудост, като „Концепцията за грабеж“, особено след като тя идва някъде от коридорите на държавните институции. Но вместо да надигне вой до небесата, опозицията мълчи. Поради съгласие със ставащото? Не, в никой случай. Поради толерантност към политическите опоненти, които са „накиснати“ от някакви свръх инициативни чиновници – още по-голям абсурд. Кьорав карти не играе, така че най-малко опозицията ще съчувства на управляващите, че са проспали експеримента на „Централен депозитар и приятели“. Остава единственото обяснение, че опозицията просто не е разбрала, какво става. Тя е заета с редене на предизборните си листи и с вътрешно партийни интриги.

 

Да завършим с още един много хубав цитат от иначе умереното, възпитано и направо деликатно становище на АИКБ: „ефектът от предлаганото по същество конфискационно решение, обосновано с незаинтересоваността на собствениците на „спящи“ акции, не се различава от конфискация на банков влог, по който няма движение, или на автомобил който не се управлява, или на недвижим имот, който не се използва“. Няма какво да добавя точно към тази констатация – осигурявайте си движение по сметките и си карайте колите, за да не ги видите след пет години в Сребърния фонд.

 

И за да се сложи край на тази откровена глупост, нека просто „Концепцията за грабеж“ бъде оттеглена и се постави точка на надигащата се паника.

Публикувана в Гледища

На 23 декември 2014 г., УС на АИКБ излезе с позиция по спорните промени в нормативната уредба на социалното осигуряване в страната. То е издържано изцяло в духа назастъпваните до сега позиции на Асоциацията – не се приема разклащането на втория, капиталопокривен стълб на осигурителната система, прочените се окачествяват като противоконституционни, съществуват основателни подозрения, че се извършва „разчистване на пазара“ при частните пенсионно-осигурителни дружества.

Публикувана в У нас