На 14-ти октомври Централната академия за драма в Пекин ще открие третото издание на WTEA International Theatre Festival със спектакъла на проф. Снежина Танковска „Бялата змия“.

Сюжетът е вдъхновен от една от най-красивите и древни китайски легенди, пресъздаваща любовта между млада жена и учен. Притчата, претърпяла модификациите на десетките разказвачи, автори и философи през вековете, става обект на драматургичен интерес от страна на Мери Цимерман, която я преработва на свой ред в пиеса. След „Метаморфози“ през 2003, „Пътуване на Запад“ през 2011 и „Аргонавтика“ през 2015 (всичките в учебния театър на НАТФИЗ) „Бялата змия“ за WTEA International Theatre Festival е четвъртата постановка на проф. Снежина Танковска по Цимерман.

Проектът се реализира като международна продукция с участието на 12 студенти от 10 различни страни, между които и възпитаниците на Професора в НАТФИЗ Тодор Каракачанов и Теодор Ненов.

На откриването на WTEA International Theatre Festival, от трибуната в Пекин, ще прозвучи посланието на ректора на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев „Защото всички се учим“, а доц. д-р Пенко Господинов ще се присъедини лично към експертите от международното жури на фестивала.

Международният театрален фестивал е една от основните дейности на WTEA и се организира на всеки две години от Централната академия за драма в Пекин. WTEA е независима международна академична организация, която има за цел да усъвършенства ученето и обмена между театралните училища по целия свят. Инициирана е от ЮНЕСКО и е основана от 12 училища-членове, чиито брой непрекъснато расте.

Публикувана в Свят

Либретото на „Българска мистерия” е изградено върху основата на българския фолклор и разказва по нов начин легендата за вграждането на сянката на любимата в строеж, за да пребъде навеки.

Движещият персонаж е прочут Майстор, който в края на живота си „случайно“ стига до лековит извор и чудодейно се подмладява. В съня си Майсторът разбира, че промяната му е дадена свише, за да изпълни конкретна задача – да построи на извора чешма, за да могат по-лесно болните телом и духом да се лекуват.

Под покровителството на своя Ангел, още на другата сутрин, Майсторът за залавя за работа, но Демонът му не е готов така лесно да се предаде и започва да саботира изпълнението на възвишената задача, вкарвайки в нейното развитие ежедневието на близкото село – с любовните закачки на момите и момците, но най-вече с любовния триъгълник, който създава между Майстора, най-личната мома (Елица) и нейния ухажор (Юнак Колю).

Оттук започва вътрешният конфликт на Майстора – изборът между щастливия ‚земен“ живот, изпълнен с любов, и изпълнението на богоугодната мисия.

 

Оттук започват и въпросите, които сюжетът поставя:

Дали решенията на човека са резултат от личния ни избор или са следствие от намесата на фолклорно-християнските персонажи като Ангел и Дявол, с които хората се опитват да обяснят, защитят или заклеймят собствените си действия? Кое прави делата ни възвишени и непреходни и кое обезсмисля живота ни и ни превръща от героически в трагически персонажи? Заслужава ли си жертвата, която правим в името на човечеството и идва ли време, когато тя ще бъде оценена по достойнство (архетипна тема, започваща от легендата за Прометей, преминаваща през религиозния апотеоз за Иисус, и стигаща до наши дни)?

Това е разказ за мисията на личността, за лутането между доброто и злото, между призванието и желанията, между „трябва“ и „искам“.

Жанрово сюжетът е замислен като еклектична структура между площадния фарс, религиозната мистерия и светското моралите. Представлението ще бъде изградено в ключа на пост модернизма с привичното смешение на стилове и изразни средства (пантомима, пластическа изразност на тялото и жеста, народни танци, съвременни танцови техники, сценичен бой, мултимедия и театър на сенките).

 

БЪЛГАРСКА МИСТЕРИЯ - Премиера 1 октомври 2019, 19.00 ч., Голяма сцена, Театър НАТФИЗ

Пластически спектакъл на фолклорна основа

Сценарий и либрето проф. д-р Станислав Семерджиев
Постановка д-р Маргарита Божилова
Сценография д-р Петя Караджова
Музика д-р Валерия Крачунова, Георги Андреев
Съвременни танцови техники Неделя Ганчева
Сценичен бой д-р Камен Иванов
Народни танци Елица Костадинова
Фотограф доц. д-р Красимир Андонов

ІV курс „Театър на движението – Пантомима“, клас доц. Александра Хонг
Вероника Манчева, Гергана Ценова, Мелинда Терзийска, Николай Йорданов, Паолина Попова, Росица Кирилова, Цветан Русев, Мартин Киряков (III курс РДТ, клас проф. Пламен Марков) и Александър Будуров, Валерия Колева, Велизар Груев, (II курс ТД - ПМ, клас проф. д-р. Александър Илиев)

Действащи лица и изпълнители:
МАЙСТОРЪТ - Цветан Русев
АНГЕЛЪТ - Мелинда Терзийска
ДЕМОНЪТ - Гергана Ценова
ЕЛИЦА - Вероника Манчева
МОМА ПОЛИ- Паолина Попова
МОМА РОСИ - Росица Кирилова
МОМЪК САШО - Александър Будуров
МОМЪК ЗАРКО - Велизар Груев
ЮНАК КОЛЮ – Мартин Киряков, Николай Йорданов
ИЗВОРЧЕ - Валерия Колева
БОЛНИ – Анна Касабова, Александър Милчев, Деляна Ивелинова, Десислава Цветкова, Ева Калайджиева, Надежда Илиева (II курс „ТД – ПМ“)

Публикувана в У нас

НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ стартира кандидатстудентската кампания, която ще определи първокурсниците в 70-тата учебна академична година.

 

От 20 до 24 август (09.30 ч. – 17.30 ч.) ще се приемат заявленията на кандидат-студентите. Какъв ще бъде броя на подалите документи и колко кандидати ще се съревновават за всяка свободна позиция, ще може да се определи едва след последния ден – 24 август.

 

Двата факултета „Сценични изкуства“ и „Екранни изкуства“ ще приемат близо 220 първокурсници в 18 бакалавърски и 9 магистърски програми.

 

Бакалавърските програми са: Актьорство за драматичен театър, Актьорство за куклен театър, Театър на движението – Пантомима, Режисура за драматичен театър, Режисура за куклен театър, Сценография, Театрознание и театрален мениджмънт, Театрална продукция(нова програма), Филмова и телевизионна режисура, Филмово и телевизионно операторство, Филмов и телевизионен монтаж, Филмов и телевизионен звук, Филмово и телевизионно продуцентство, Филмов и телевизионен дизайн (нова програма), Фотография, Анимация, Драматургия, Екранни изследвания и журналистика.

 

Възможностите за магистратури са: Мениджмънт в сценичните изкуства, Театрално изкуство, Публична реч, Мениджмънт в екранните изкуства, Филмово и телевизионно изкуство, Естетика на приложната фотография, Образователен и терапевтичен куклен театър, Режисура в кукленотеатралните практики, Екранна режисура (нова програма).

 

Ръководители на І курс в специалности Актьорство за драматичен театър ще бъдат проф. Здравко Митков и проф. Снежина Танковска, проф. Маргарита Младенова ще поеме първокурсниците в Режисура за драматичен театър. Проф. Румен Рачев ще води клас Актьорство за куклен театър, проф. Светослав Кокалов – Сценография, проф. д-р Александър Илиев ще ръководи Театър на движението – Пантомима, проф. д.н. Камелия Николова – Театрознание и театрален мениджмънт.

 

Проф. д-р Станислав Семерджиев, проф. д-р Дочо Боджаков, проф. д-р Светослав Овчаров, проф. д.н. Мая Димитрова, доц. Иглена Русева, проф. д.н. Любомир Халачев, доц. д-р Емил Рашев, доц. д-р Елена Тренчева, доц. Росица Илиева и доц. Владислав Будинов ще водят основните дисциплини във факултет „Екранни изкуства“.

 

Таксата за участие във всеки от изпитните кръгове е 50 лв.

 

Изпитите в НАТФИЗ се провеждат от 1 до 10 септември.

 

Допълнителна информация може да бъде потърсена в Учебен отдел (02 9231 271) или в сайта на Академията http://natfiz.bg

 

НАТФИЗ пожелава на добър час на всички кандидат-студенти!
 

Публикувана в У нас

На 6 юни 2018 година представители на академичната и културна общност, настоятели, преподаватели, студенти и журналисти, посрещнаха в НАТФИЗ със ставане на крака и аплаузи под звуците на студентския химн “Гаудеамус игитур”, световноизвестния театрален композитор и режисьор Хайнер Гьобелс.

 

След представянето му от декана на факултет „Сценични изкуства“ чл.-кор. проф. Пламен Марков, ректорът проф. д-р Станислав Семерджиев обяви на старобългарски и латински езици тържественото решение на Академичния съвет на НАТФИЗ за удостояването му с почетното звание Doctor Honoris Causa.

 

В благодарственото си слово, Хайнер Гьобелс непринудено и с фино чувство за хумор подчерта необходимостта от промени в мисленето за театър, в създаването на театър, в обучението за театър, във формулировките за театър, в нагласите и очакванията за театър.

 

Вероятно е време да променим начина си на обучение. Да си зададем отново въпроса „От какви дисциплини имаме нужда?“. Време е да дадем възможност на младите хора, които се интересуват от театър да го дефинират отново сами. Да търсим отговорите на въпросите заедно с тях“.

 

Хайнер Гьобелс проведе майсторски клас със студенти в кинозалата на НАТФИЗ на същия ден от 14.00 часа.

Публикувана в У нас