Либретото на „Българска мистерия” е изградено върху основата на българския фолклор и разказва по нов начин легендата за вграждането на сянката на любимата в строеж, за да пребъде навеки.

Движещият персонаж е прочут Майстор, който в края на живота си „случайно“ стига до лековит извор и чудодейно се подмладява. В съня си Майсторът разбира, че промяната му е дадена свише, за да изпълни конкретна задача – да построи на извора чешма, за да могат по-лесно болните телом и духом да се лекуват.

Под покровителството на своя Ангел, още на другата сутрин, Майсторът за залавя за работа, но Демонът му не е готов така лесно да се предаде и започва да саботира изпълнението на възвишената задача, вкарвайки в нейното развитие ежедневието на близкото село – с любовните закачки на момите и момците, но най-вече с любовния триъгълник, който създава между Майстора, най-личната мома (Елица) и нейния ухажор (Юнак Колю).

Оттук започва вътрешният конфликт на Майстора – изборът между щастливия ‚земен“ живот, изпълнен с любов, и изпълнението на богоугодната мисия.

 

Оттук започват и въпросите, които сюжетът поставя:

Дали решенията на човека са резултат от личния ни избор или са следствие от намесата на фолклорно-християнските персонажи като Ангел и Дявол, с които хората се опитват да обяснят, защитят или заклеймят собствените си действия? Кое прави делата ни възвишени и непреходни и кое обезсмисля живота ни и ни превръща от героически в трагически персонажи? Заслужава ли си жертвата, която правим в името на човечеството и идва ли време, когато тя ще бъде оценена по достойнство (архетипна тема, започваща от легендата за Прометей, преминаваща през религиозния апотеоз за Иисус, и стигаща до наши дни)?

Това е разказ за мисията на личността, за лутането между доброто и злото, между призванието и желанията, между „трябва“ и „искам“.

Жанрово сюжетът е замислен като еклектична структура между площадния фарс, религиозната мистерия и светското моралите. Представлението ще бъде изградено в ключа на пост модернизма с привичното смешение на стилове и изразни средства (пантомима, пластическа изразност на тялото и жеста, народни танци, съвременни танцови техники, сценичен бой, мултимедия и театър на сенките).

 

БЪЛГАРСКА МИСТЕРИЯ - Премиера 1 октомври 2019, 19.00 ч., Голяма сцена, Театър НАТФИЗ

Пластически спектакъл на фолклорна основа

Сценарий и либрето проф. д-р Станислав Семерджиев
Постановка д-р Маргарита Божилова
Сценография д-р Петя Караджова
Музика д-р Валерия Крачунова, Георги Андреев
Съвременни танцови техники Неделя Ганчева
Сценичен бой д-р Камен Иванов
Народни танци Елица Костадинова
Фотограф доц. д-р Красимир Андонов

ІV курс „Театър на движението – Пантомима“, клас доц. Александра Хонг
Вероника Манчева, Гергана Ценова, Мелинда Терзийска, Николай Йорданов, Паолина Попова, Росица Кирилова, Цветан Русев, Мартин Киряков (III курс РДТ, клас проф. Пламен Марков) и Александър Будуров, Валерия Колева, Велизар Груев, (II курс ТД - ПМ, клас проф. д-р. Александър Илиев)

Действащи лица и изпълнители:
МАЙСТОРЪТ - Цветан Русев
АНГЕЛЪТ - Мелинда Терзийска
ДЕМОНЪТ - Гергана Ценова
ЕЛИЦА - Вероника Манчева
МОМА ПОЛИ- Паолина Попова
МОМА РОСИ - Росица Кирилова
МОМЪК САШО - Александър Будуров
МОМЪК ЗАРКО - Велизар Груев
ЮНАК КОЛЮ – Мартин Киряков, Николай Йорданов
ИЗВОРЧЕ - Валерия Колева
БОЛНИ – Анна Касабова, Александър Милчев, Деляна Ивелинова, Десислава Цветкова, Ева Калайджиева, Надежда Илиева (II курс „ТД – ПМ“)

Публикувана в У нас

Веднага след премиерата на „Сън в лятна нощ“ - клас проф. Маргарита Младенова, камерната Сцена 47 на Учебен драматичен театър, ще се изпълни с репетиращите възпитаници на проф. д-р Петя Цветкова в специалност „Театър на движението – Танцов театър“.

 

Танцовият спектакъл на класа - „Нова земя“, в постановка на Ана Митева, ще бъде готов за среща с младата си публика на 9, 10 и 23 март. Задължително е да се отбележи, че учебните сцени на НАТФИЗ са от малкото пространства в София, където професионално се създават и могат да бъдат гледани прекрасни танцови и пантомимни спектакли.

 

Основана през 1990 г. в НАТФИЗ, специалността „Пантомима“ се развива и обогатява българското сценично пространство със средства и специалисти почти 30 години. Съвременният репертоар на Учебен драматичен театър подържа за любителите на танца и пантомимата спектаклите „Нос“ и „Ориент експрес“.

 

На 22 февруари, 14 и 31 март студентите на проф. д-р Александър Илиев ще представят „Нос“ от Н. В. Гогол, в постановка на знаменития руски професор Андрей Толшин. На 24 февруари, 2 и 15 март същия клас ще представи „Ориент експрес“ в постановка на проф. д-р Александър Илиев.

 

Заповядайте и се запознайте със съвременния танцов театър и пантомима! Обещаваме, че ще се върнете за още.

Публикувана в У нас