Либретото на „Българска мистерия” е изградено върху основата на българския фолклор и разказва по нов начин легендата за вграждането на сянката на любимата в строеж, за да пребъде навеки.

Движещият персонаж е прочут Майстор, който в края на живота си „случайно“ стига до лековит извор и чудодейно се подмладява. В съня си Майсторът разбира, че промяната му е дадена свише, за да изпълни конкретна задача – да построи на извора чешма, за да могат по-лесно болните телом и духом да се лекуват.

Под покровителството на своя Ангел, още на другата сутрин, Майсторът за залавя за работа, но Демонът му не е готов така лесно да се предаде и започва да саботира изпълнението на възвишената задача, вкарвайки в нейното развитие ежедневието на близкото село – с любовните закачки на момите и момците, но най-вече с любовния триъгълник, който създава между Майстора, най-личната мома (Елица) и нейния ухажор (Юнак Колю).

Оттук започва вътрешният конфликт на Майстора – изборът между щастливия ‚земен“ живот, изпълнен с любов, и изпълнението на богоугодната мисия.

 

Оттук започват и въпросите, които сюжетът поставя:

Дали решенията на човека са резултат от личния ни избор или са следствие от намесата на фолклорно-християнските персонажи като Ангел и Дявол, с които хората се опитват да обяснят, защитят или заклеймят собствените си действия? Кое прави делата ни възвишени и непреходни и кое обезсмисля живота ни и ни превръща от героически в трагически персонажи? Заслужава ли си жертвата, която правим в името на човечеството и идва ли време, когато тя ще бъде оценена по достойнство (архетипна тема, започваща от легендата за Прометей, преминаваща през религиозния апотеоз за Иисус, и стигаща до наши дни)?

Това е разказ за мисията на личността, за лутането между доброто и злото, между призванието и желанията, между „трябва“ и „искам“.

Жанрово сюжетът е замислен като еклектична структура между площадния фарс, религиозната мистерия и светското моралите. Представлението ще бъде изградено в ключа на пост модернизма с привичното смешение на стилове и изразни средства (пантомима, пластическа изразност на тялото и жеста, народни танци, съвременни танцови техники, сценичен бой, мултимедия и театър на сенките).

 

БЪЛГАРСКА МИСТЕРИЯ - Премиера 1 октомври 2019, 19.00 ч., Голяма сцена, Театър НАТФИЗ

Пластически спектакъл на фолклорна основа

Сценарий и либрето проф. д-р Станислав Семерджиев
Постановка д-р Маргарита Божилова
Сценография д-р Петя Караджова
Музика д-р Валерия Крачунова, Георги Андреев
Съвременни танцови техники Неделя Ганчева
Сценичен бой д-р Камен Иванов
Народни танци Елица Костадинова
Фотограф доц. д-р Красимир Андонов

ІV курс „Театър на движението – Пантомима“, клас доц. Александра Хонг
Вероника Манчева, Гергана Ценова, Мелинда Терзийска, Николай Йорданов, Паолина Попова, Росица Кирилова, Цветан Русев, Мартин Киряков (III курс РДТ, клас проф. Пламен Марков) и Александър Будуров, Валерия Колева, Велизар Груев, (II курс ТД - ПМ, клас проф. д-р. Александър Илиев)

Действащи лица и изпълнители:
МАЙСТОРЪТ - Цветан Русев
АНГЕЛЪТ - Мелинда Терзийска
ДЕМОНЪТ - Гергана Ценова
ЕЛИЦА - Вероника Манчева
МОМА ПОЛИ- Паолина Попова
МОМА РОСИ - Росица Кирилова
МОМЪК САШО - Александър Будуров
МОМЪК ЗАРКО - Велизар Груев
ЮНАК КОЛЮ – Мартин Киряков, Николай Йорданов
ИЗВОРЧЕ - Валерия Колева
БОЛНИ – Анна Касабова, Александър Милчев, Деляна Ивелинова, Десислава Цветкова, Ева Калайджиева, Надежда Илиева (II курс „ТД – ПМ“)

Публикувана в У нас

„ЧЕРНА КОМЕДИЯ”? Сигурно ви звучи познато? Да, ако не сте гледали пиесата на Питър Шафър, то със сигурност сте чували за нея. А сега вече имате възможност да я видите на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ с премиерни дати 22 и 23 ноември.

 

“ЧЕРНА КОМЕДИЯ“ е смятана за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. Още с първата си премиера в Националния театър в Лондон през 1965 година, спектакълът се превръща в истински хит, а скоро печели и публиката по целия свят.

 

„ЧЕРНА КОМЕДИЯ” е един безумен фарс, който се разиграва… на ТЪМНО. Да, имено ТЪМНОТО е в главната роля на комедията. Но какво се случва когато ТЪМНОТО е СВЕТЛО, а светлината се превърне в мрак? Логичният въпрос „На какво е способен човек, когато знае, че никой не го вижда?” е в основата на онзи механизъм, който през цялото действие на спектакъла провокира смеха в „ЧЕРНА КОМЕДИЯ” в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

Една на пръв поглед обикновена авария в електрозахранването поражда куп смешни ситуации и неочаквани обрати, в които са замесени привлекателен млад скулптор (Веселин Анчев), бъдещата годеница (Луизабел Николова), бившата любовница (Евелин Костова), властния баща-военен (Георги Къркеланов), един изтънчен съсед (Владислав Виолинов), една пияна стара мома (Анастасия Ингилизова) и богат меценат-милионер (Моню Монев-гост). Както във всяка добра комедия и в тази героите се оплитат в смешни ситуации, а недоразуменията в ТЪМНОТО са причина за още по-комични обърквания.

 

Режисьор на спектакъла е Иван Урумов, който споделя: „Пиесата „ЧЕРНА КОМЕДИЯ” е изключителен образец. В такава комедия се изисква особен вид концентрация, изобретателност и много добри актьори, каквито със сигурност ще видите на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“.

 

„ЧЕРНА КОМЕДИЯ” – ще паднете от смях, а отговорността за това, редом с актьорите и режисьора, споделя и целия творчески екип на представлението: Мария Диманова – костюми, Добрин Векилов-ДОНИ – музика, Камен Иванов – пластика.

Публикувана в У нас

Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ започна работа по пиесата „Черна комедия“ на Питър Шафър, чиято премиера се очаква през ноември месец. Режисьор на спектакъла е Иван Урумов, а в актьорския състав се включват Веселин Анчев, Луизабел Николова, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Владислав Виолинов, Евелин Костова и Ненчо Илчев.

 

Питър Шафър е един от най-големите драматурзи на съвремието, носител на множество театрални и филмови награди. Критиците определят фарсовата „Черна комедия“ като една от най-добрите през последните десетилетия.

 

Действието на пиесата се развива в Лондон, в апартамента на Бриндсли Милър, по време на авария в електрозахранването. Този факт води до редица неудобни за героите и смешни за публиката ситуации.

 

Бриндсли е беден художник, сгоден за разглезената Каръл Мелкет. За да впечатлят баща й – неуравновесеният полковник Мелкет, взимат обзавеждането на съседа. Но всичко се обръща с главата надолу (буквално и преносно), защото токът внезапно изгасва. Един по един започват да се появяват и останалите герои – съседката Фърнивъл, любовницата на Бриндски, съседа Харолд, „богатият меценат“. Комичните недоразумения стават все повече, а за да бъде още по-трудно на героите и смешно за публиката всичко се случва...на тъмно! Шафър държи творбата му да бъде поставяна с "обърнато осветление".

 

Иван Урумов споделя: „Пиесата е изключителен образец. Изисква особен вид концентрация, себеотдаване и изобретателност. За да е възможно това да се случи трябва да има невероятно точни и добри актьори каквито смятам, че са в трупата на Театър „Българска Армия“.“

 

В творческия екип се включват още: Красимир Вълканов – сценография, Мария Диманова – костюми, Добрин Векилов-ДОНИ – музика, Камен Иванов – пластика.

Публикувана в У нас